Съдържание
Апокалипсис
Каква съдба горчива:
разруха, срив, разпад!
България погива.
Вилнеят мор и глад!
Земята – погрозняла.
че без стопанин драг,
последно зрънце дала,
потъна в буренак.
В душите и сърцата –
нерадост и печал!
Ограбена хазната.
Народът – опросял!
Неутешими плачат
съсухрени лъки
и мъртви риби влачат
отровени реки.
Посърнал е Балкана
без пойни гласове,
че пиле не остана
във болни лесове!
И сякаш иде адът
и краят на света,
че от небето падат
облъчени ята.
Върховният – Човека,
греховен, грохнал, слаб,
брал жал тринайсет века,
подлага длан за хляб.
Трепери сиромаха
пред зимния повей
с библейската уплаха
дали ще оживей!
Кой Демон ни наказа,
че ни отне Христос
и ни опи с омраза,
ненавист, мъст и злост!
Пророк Иеремия
с разплакани очи,
със плач те молим ние:
„Ела ни оплачи!“
1996 г.
Коментари
Добавяне на коментар