Реквием

Пламтящ, стихиен, ураганен, от вража сила ненадвит, лежиш студен и бездиханен, с цветя и черен креп покрит! Пред сили вечни, неотменни, по висш закон неумолим, разделя се с останки тленни дух мощен и неукротим! Ти даде вярната посока на угнетения народ: в неспирна битка с власт жестока отдаде младост и живот! Склонил глава, със скръбни устни, промълвям „сбогом“ просълзен, че ти света с тъга напусна непобедил, непобеден! С неутолен копнеж отмина във вековечното Отвъд. Прегърнал черната коприна, целувам те за сетен път!